За религиозността, щастието и зависимостите

В рамките на едно по-голямо научно изследване правих анализ на корелацията между религиозността и различни функционални социални индикатори. Реших да споделя накои наблюдения тук, с което по съвместителство да изпълня и отдавна отлаганото решение да постна поне един блог.

Резултатите се основават на мета-анализ на огромна база данни социологически изследвания, финансирани от ЕК и проведени в рамките на European Social Survey в периода 2002-2010. Кумулативно изследванията обхващат отговори от над 270 000 респондента, което прави базата данни безпрецедентно широка и представителна. Данните включват резултати от всички страни в ЕС плюс Хърватия, Швейцария, Русия, Украйна, Турция и Израел. Най-общо казано, резултатите са представителни за „широката“ Европа.

Забележка: поради силната отрицателна корелация между образование и религиозност (-17%), реших да изключа от резултатите респондентите, незавършили средно образование; с други думи такива, учили кумулативно по-малко от 11 години. Изключих и „супер-образованите“ – т.е. такива, учили повече от 18 години. С други думи зависимостите, които ще разгледаме, са типични за лица със средно и висше образование (допълнително статистическо контролиране за ефекта на образованието не даде значимо отклонение в резултатите).

За регистриране на „религиозността“ е използван въпросът „Без значение дали принадлежите към определена религия или изповедание, доколко бихте се самоопределили като религиозен човек?“ Отговорите са със скала от 0 до 10, където 0 отговаря на „никак“ а 10 на „изключително религиозен“

Основни наблюдения:

Сред най-общите – и интуитивно предсказуеми – наблюдения са например, че религиозността е значимо свързана с пола –

жените са значително по-представени сред „високо-религиозните“,

с фактор на корелация от +14.4%. Или че по-възрастните са по-религиозни (фактор около +9.4%). В рамките на тази „орязана“ откъм крайности в степента на образованието група също се забелязва негативна корелация между образование и религиозност, но – логично – тук тя е доста слаба: само -2.1% (сравни с -17% при цялото население).

На политическата скала ляво-дясно, религиозните се самопоставят

леко вдясно от центъра (+15.4%).

Отрицателна е корелацията между религиозност и отговора на въпроса „Живял ли сте някога с партньор, без да сте бил/а женен/а“ (значимите +13.1%), както и на въпроса „Развеждал/а ли сте се някога“, макар и с много по-малко значимите 2.5%

По интересни са обаче другите наблюдения.

Религиозност и доверие в обществото[1]

Интуитивно бихме предположили, че по-висока религиозност би довела до по-високо доверие в обкръжаващите ни. Резултатите обаче не потвърждават подобна хипотеза, тъй като корелацията, макар и положителна, е пренебрежимо слаба – само 0.7% позитивна корелация между висока религиозност и високо доверие в обкръжаващото ни общество. Ако обаче върнем орязаните „ниско-образовани“ в изследваната група, ще забележим скок в обратна посока – при това статистически значим, макар и с едва 3% корелация. С други думи: сред по-необразованите респонденти, високата религиозност се съпътства с по-ниско доверие към околните/обществото. (възможно е тук причинно-следственната връзка да е обърната – хората, страдащи от недоверие към околните, да са по-склонни към религиозност – вж коментара на Николай Минев долу. Други теории?)

От друга страна, факторът „образование“ има изключително висока корелация с променливата „доверие в околните“ – цели 16%. Образованието е и най-силния независим обусловител на доверието към околните (ако не се брои супер високата корелация между „субективно щастие“ и „доверие в околните“, при която обаче причинно-следствената връзка вероятно е двупосочна)

Как стои въпросът с доверието в институциите?

Високо-религиозните имат леко по-високо от средното доверие в парламента (+6%), в политиците (+8%) и в Европейските институции (+7). За сравнение, по-високо образованите имат значително по-завишени степени на доверие в националните институции – съответно 14%, 10%, като за Европейските корелацията е подобна – 6%.

Междинно заключение: високата религиозност не обуславя по-високо доверие в заобикалящите ни хора. Високото образование, напротив, го обуславя. (теории?) Доверието в институциите, от друга страна, е повишено както сред високо-религиозните така и сред високо-образованите, макар и в по-значима степен при високо-образованите.

Религиозност и толерантност

Тук се забелязват някои от най-интересните корелации. При номиналните, абстрактни измерители на толерантността, високо-религиозните респонденти се отклоняват значително от средното. Например, на (абстрактния) индикатор за хуманизъм и равноправие: „Колко важно е за Вас хората да имат равни права и възможности“, високо-религиозните отговарят положително 6.6% по-често от средното, а индикаторът за алтруизъм („колко важно е да помагаме на хората и да се грижим за тяхното благосъстояние“)

се корелира с религиозността с цели 14%

(за сравнение, тук високото образование изостава като обусловител на (абстрактния) алтруизъм, като корелацията е само 3%).

Подобни резултати са интуитивно предсказуеми и изглеждат обусловени от доктрините на повечето религии. Интересно е обаче да се провери доколко абстрактните показатели за хуманизъм и алтруизъм се превъплъщават в конкретни такива.

Да разгледаме конкретния въпрос „Хомосексуалните имат право да живеят личния си живот както желаят“. Въпреки че хипотезата в този въпрос може да се разгледа като подмножество на хипотезата за „равноправието“ или дори отчасти на тази за алтруизма, резултатите сред високо-религиозните са коренно противоположни – и много по-значими отколкото при абстрактните въпроси. Високата религиозност и НЕсъгласието с тезата за правата на хомосексуалните да живеят личния си живот съобразно собствените им предпочитания

съвпадат в цели 18.5% от случаите.

За сравнение, при високообразованите корелацията е обратна (no pun intended) и е със значимия размер (again, not intended) от 12.5%.

Ако разгледаме други подмножества от хипотезата за толерантността ще забележим подобни противоречия. Презумпцията за невинност (в конкретно, драматизирано изражение) е подходящ тест.

На въпроса „ако човек е заподозрян в тероризъм, оправдано ли е да бъде държан в затвора докато полицията не се увери в невинността му?“ ,корелацията между висока религиозност и положителен отговор е позитивна: +7.1%. При високообразованите корелацията е силно отрицателна: – 15.2%

На силно поляризиращия въпрос „Допустимо ли е прилагане на измъчване с цел предотвратяване на терористичен акт?“, високо-религиозните отговарят по-често от средното с „да“, но корелацията е слаба – само 2%. Високо-образованите са по-категорични –корелацията при тях е строго отрицателна и с размер 10%.

NB! Позитивната корелация при високо-религиозните не следва да се тълкува в смисъл, че повечето от тях са отговорили с „да“ на въпроса за мъчението; а единствено, че по-голяма част от тях са казали „да“ отколкото сред цялата извадка на населението.

И накрая, да разгледаме отношението на високо-религиозните към тезата за равноправието между половете.

На въпроса „Следва ли при недостиг на работни места да се отдава приоритет на кандидати за работа – мъже?“, корелацията между отговорът „да“ и висока религиозност е значимо положителна: + 12.4%. Подобно е и отношението към въпроса „Следва ли жените да бъдат готови да жертват кариерата си в полза на семейството“. Положителният отговор и религиозността корелират позитивно в 14.1% от случаите. За сравнение – сред високо-образованите корелациите са категорично негативни и при двата въпроса, съответно с 19% и 13.2%

За да разберем причините за подобно отклонение между отношението към равноправието/емпатията в абстрактно и конкретно изражение е необходимо да открием трети фактор, който обръща знака на корелацията между двете. Намираме достоверен отговор във факторите „традиционност/конформизъм“ – дефинирани чрез въпроси като „Колко важно е да се следват традициите и добрите нрави“, „Колко важно е да се следват заповеди предписани правила“ и „Колко важно е да се държим прилично“. И при трите въпроса се забелязва изключително висока корелация между положителните отговори и високата религиозност:

цели 36%*(!) процента при въпроса за традициите

и 13% при останалите два въпроса. Очевидно факторите „традиционност/конформизъм“ имат многократно по-голямо влияние върху мирогледа на високо-религиозните отколкото факторите „хуманизъм/емпатия/алтруизъм“; именно затова и последните падат в жертва на първите всеки път, когато конкретната житейска хипотеза съдържа конфликт на двата типа тези.

Интересна метаморфоза на същия този вътрешен конфликт виждаме и при отговора на въпроса „Трябва ли закононарушителите да получават много по-високи наказания?“. Положителната корелация между

желанието за по-строги наказания и религиозността е цели 49%.

За сравнение, корелацията с по-високото образование е негативна и значителна – 17%. В случая отново абстрактни тези като емпатия и алтруизъм, както и (неизследваната в рамките на това проучване – но доктринно предвидима теза за „прошката“) са обезсилени от доминантните тези за важността на традициите, добрите нрави и конформизма.

Междинно заключение: при високо религиозните се наблюдава абстрактна убеденост в тезите за равноправие, алтруизъм и емпатия. Тезите обаче не се материализират при конкретни житейски хипотези, като отклонението между „абстрактното“ и „конкретното“ изглежда най-значително, когато равноправието и емпатията са за сметка на „традициите“ и „добрите нрави“.

Религиозност и лично щастие

До каква степен високата религиозност е обусловител на повишено субективно усещане за щастие? Теорията би предполагала подобна позитивна корелация – по различни причини, вариращи от религиозната доктрина вечен живот и възнаграждение след смъртта, през принадлежността към една общност, та до чисто еволюционната роля на религията, която не би могла да не бъде съпътствана от множество механизми за повишаване на психосоматичното самочувствие.

Наистина, изследването ни потвърждава подобна теза. Корелацията между

висока религиозност и субективно усещане за щастие е позитивна: + 6.9%.

В същото време, корелацията между високо образование и субективно щастие е също положителна и по-висока: + 8.3%. Възможно е каузалната връзка между образование и щастие да не е (само) пряка, а и опосредствана през факторите „доход“ и „здраве“. (В предишни изследвания съм забелязвал, че тези два фактора имат най-висок обуславящ ефект върху щастието, а в същото време и двата са под директна причинн0-следствена връзка с образованието).

От тези две общи наблюдения можем да извлечем очевидното заключение, че по-високо щастие е постижимо както чрез по-висока религиозност, така и чрез по-високо образование (или чрез двете заедно).

Въпросът, естествено, е дали постигнатите по тези два пътя „щастия“ са с еднакво качество. Този въпрос изисква отделно изследване, но първоначалните ми наблюдения са, че допълнителните 7% щастие (много грубо и статистически погрешно казано J), постижими чрез повишена религиозност, за основно за сметка на поставяне на по-неамбициозни житейски цели, които са по-лесно постижими. Например, на въпроса „Колко важно е да бъда в добро настроение/да прекарвам весело времето си“, високо-религиозните респонденти придават по-ниско значение от средното (-8.7%), също негативни са корелациите с други „лично амбициозни“ цели като „Важно е да бъда свободен и сам да вземам решенията в живота си“ (-3%), и вече приведения пример с (не)доверието в околните. Позитивни са пък корелациите например с усещането за самота (+2%), макар, че това може да а артефакт от корелацията между възраст и религиозност.

To be continued….


[1] Въпросът, с който е маркирано „доверието в хората“ е : “Would you say that most people can be trusted, or that you can’t be too careful in dealing вith people?