Данък корупция

Mиналия октомври президентът направи няколко (безпрецедентни) пиар присъствия в американски тв канали. Акцентът на посланието му бе върху плоския, шокиращо нисък за американските разбирания данък от 10%; въпреки че в злополучното интервю за WSJ недвусмислено обеща на всички американски инвеститори държавата да им покрива всички разходи за заплати за първите две години, ако биха били така смели да инвестират в България. .

Очедивно президентът имаше предвид готвения тогава законопроект за промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с който се предвиждаше да се  възстановяват социални осигуровки, платени от определена (висока) класа инвеститори.

Абстрахирайки се от грешката, тогава бях вбесен от стратегията да се привличат чуждестранни инвеститори основно чрез шокиращо щедри фискални подкупи – нещо, което очевидно оставя афтъртейст на отчаяние и по-скоро действа обезпокояващо, отколкото привлекателно.

Един от мотивите на идеолозите на 10%-ния данък (против който нямам нищо против – вж. по-долу) беше, че ще стимулира осезаемо чуждестранните инвестиции в България. Същата теза – но вече като fait accompli – се поддържа, без необходимата доза скепсис, в редица статии, включително в авторитетни издания като Forbes. Друг мотив за данъка беше/е хипотезата, че при драстично намаляне на данъчната тежест, голяма част от сивата икономика би излязла на светло, съответно по-голяма част от необявените приходи на населението биха се декларирали.

Да проверим доколко тези две хипотези са се сбъднали емпирично. Най-напред за чуждестранните инвестиции.

Да използваме историческите данни на Световната банка за размера на FDINI (Foreign direct investment Net Inflow – или нетните постъпления от чуждестранни инвестиции минус “изведения” капитал от дезинвестиции). Ако сравним кумулативните чуждестранни инвестиции за 4-годишния период преди въвеждането на плоския данък 10% (2004-2007г) с тези за 4-годишния период 2008-2011г, забелязваме, че нетната “инжекция” от чуждестранен капитал за всеки българин е спаднала от $ 3 814 на $ 2 494, или с 35%. Вярно е, че спад в чуждестранните инвестиции между двата периода виждаме във всички други средно/източноевропейски страни с изключение на Хърватско (+2%), Македония (+2%) и Сърбия (+101%), но при все това спадът на инвестициите в България е по-висок от  усреднения спад за региона на Средна и Източна Европа, който е 27%. С други думи, данните не показват положителен ефект от въведения през 2008г. меганисък, мегаплосък данък, ако цифрите са каквато и да индикация, то тя е за обратната посока. Всъщност не се забелязва каквато и да е връзка между нетните инвестиционни потоци за двата периода и данъчната ставка на съответната страна. Между двата периода България пада с едно място в класацията, като отстъпва третото си място на Хърватско – страна с 20%-ен плосък корпоративен данък.

2004-2007 Tax rate 2008-2011 Tax rate
1 Hungary            10,239 16%            6,116 19%
2 Estonia              7,264 24%            4,648 21%
3 Croatia              2,571 20%            2,632 20%
4 Bulgaria              3,814 15%            2,494 10%
5 Czech Republic              3,101 24%            1,986 19%
6 Slovak Republic              2,573 19%            1,839 19%
7 Poland              1,854 19%            1,617 19%
8 Latvia              2,642 15%            1,498 15%
9 Slovenia              2,133 25%            1,425 20%
10 Lithuania              1,979 15%            1,293 15%
11 Serbia                  614 10%            1,236 10%
12 Romania              1,639 16%            1,147 16%
13 Macedonia, FYR                  789 15%                808 10%

С други думи – ролята на размера на данъчната ставка за привличане на чуждестранни инвестиции, доколкото я има, е вторична или третична; като първичните са други (като наличие на незаети пазарни ниши, предвидимо законодателство и ниска корупционна среда, но за това друг път).

Иначе казано – да се привличат чуждестранни инвестиции с изтъкване на ниски данъци (или други фискални подаръци) е толкова безумно, колкото да рекламираш автомобил с качеството на климатика му.

От личен опит мога да кажа, за повече от 15 години работа в голяма американска фирма, в която отговарях за инвестиционни решения в 12 страни, не си спомням дори един път, когато съм предлагал на борда  си да инвестираме в страна Х защото там имат ниска данъчна ставка. Този въпрос дори не фигурираше в първите 20, които се задаваха преди решение за инвестиция. Дори нечувания естонски данъчен модел – нулева ставка данък печалба, ако не се раздават дивиденти – не беше достатъчен, за да инвестираме допълнително в Естония – но пък ни стимулира да не изнасяме печалбата си за известно време. Защо? Защото изглеждаше прекалено добро, за да е вярно. Или поне – за да бъде вярно дълго време.

Тук ще направя една уговорка. Въпреки, че нормалните инвестиционни решения рутинно не вземат предвид данъчния контекст на страната, това не е така при решения за базиране на холдингови дружества или дори на център за управление на дружества в няколко държави. При такива решения данъчната ставка има значение, нo само в режим на ceteris paribus – т.е. ако всички други условия са равни (основните от които – независима, образована и ефективна съдебна система, и най-важното – липса на корупция.) С други думи – няма смисъл да се обсъжда защо никой няма да базира европейския си холдинг в България, дори и ако предложим отрицателен данък.

Но да погледнем и втората хипотеза – че при по-ниски данъци хазната ще прибира по-голяма част от реалните приходи, поради по-ниски стимули за укриване.

Да, ама и тук не. Стандартно приетия метод на оценка на “събираемостта” на данъци е отношението (Приходи от данъци) / (Брутен национален продукт). Да погледнем какво става с този индикатор, например, за 2005г, сравнено с 2010г.

Country Name 2005 Tax 2010 Tax
Croatia 20% 19%
Czech Republic 15% 13%
Estonia 16% 16%
Hungary 20% 23%
Latvia 15% 13%
Lithuania 17% 13%
Macedonia, FYR 19% 19%
Poland 17% 17%
Romania 12% 17%
Serbia 23% 22%
Slovak Republic 15% 12%
Slovenia 21% 17%
Bulgaria 22% 19%

Виждаме от таблицата, че всъщност ефективната събираемост на данъци в България е спаднала в периода 2005г. до 2010г. Същата тенденция наблюдаваме при повечето страни в региона, макар че виждаме и изключения: Унгария и Румъния например са покачили събираемостта, съответно от 20% на 23% и от 13% на 19%. Унгария е качила, а не свалила, данъчната ставка за този период (16 до 19%), а Румъния я е оставила непокътната на 16%.Чехия и Словения, от друга страна, са свалили данъчните си ставки значително, но са понижили ефективната си събираемост на данъци.

С други думи, и тук, както и при чуждестранните инвестиции, размерът на данъчната ставка играе третична роля за стимулиране на обявяването на реалните приходи. Първичните са някакви други, например ефективен enforcement, премахване на корупцията сред данъчните органи, както и повишаване на доверието на хората и бизнеса в държавата, за да поискат сами (ок, за да не правят всичко възможно да не) обявявят максимално голяма част от реалните си приходи. Личните ми наблюдения? Богатите българи, които за съжаление познавам, не биха декларирали повече от санитарния минимум, дори ако данъчната ставка стане 1%. Просто принцип. (Спомням си преди няколко години, че един от “олигарсите” ми беше споделил, че по погрешка обявил приход от сума XХ,000,000 по съвет на финансовия си съветник, който бил на почивка по същото време; а после се оказало, че онзи имал предвид с  нула по-малко – цената на шифрираните разговори по телефона)

И накрая, има ли смисъл от ниския данък? Ще има. Но само ceteris paribus. Когато  останалото (и то не всичко останало – достатъчно е: закони, съдебна система, корупция) е сравнимо  (а не идентично) с това в страните с висока данъчна ставка, то тогава ще има смисъл. Тогава ще има хипотеза за миграция на капитал.

А засега –  и от 2008, а всъщност от 2004г. насам –  държавата просто хвърля пари на вятъра. С което всъщност отдалечава момента, в който от ниския данък ще има смисъл.